11 jun 2010, 19:53

Човекът на Дявола е брат

  Poesía
742 0 6

Дървото на живота напразно търсиш, знай.

Златна ябълка не съществува.

От векове земята не е рай.

Дори душата на човека се купува.

 

Изкушения на всяка крачка има

и вместо щастие, те носят мрак.

В душите ни върлува вечна зима,

човекът на човека стана враг.

 

Всички ние дяволски сме грешни,

в сърцата ни се крие хлад.

Всеки опит е напразен, неуспешен,

да откриеш ангел в този ад.

 

Това отдавна веч не съществува,

хората превърнаха се в зло.

О, Боже, колко ли ни струва

да извършим поне едно добро?

 

Не търси, защото да намериш няма

ни кътче рай в този ад.

Светът е днес бездънна яма,

а човекът на Дявола е брат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря !
  • Браво!Доста добър стих.Поздравления за стойностното и смислено съдържание.
  • О, Боже, колко ли ни струва
    да извършим поне едно добро?

    Понякога струва само едно кликване , просто за да кажеш на някого , че е написал нещо хубаво!
    Поздрави от мен, макар че аз съм неизлечим любител на Рая и една част от мен никога не го напуска...макар че понякога ми струва много
  • И аз мисля като Арихо.Както се казва - евала за чудесното стихотворение,всичко е самата истина..." От векове земята не е рай.Дори душата на човека се купува." Поздравления...
  • Дяволът е произлязъл от човека, така че е естествено да са роднини

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...