11 июн. 2010 г., 19:53

Човекът на Дявола е брат

735 0 6

Дървото на живота напразно търсиш, знай.

Златна ябълка не съществува.

От векове земята не е рай.

Дори душата на човека се купува.

 

Изкушения на всяка крачка има

и вместо щастие, те носят мрак.

В душите ни върлува вечна зима,

човекът на човека стана враг.

 

Всички ние дяволски сме грешни,

в сърцата ни се крие хлад.

Всеки опит е напразен, неуспешен,

да откриеш ангел в този ад.

 

Това отдавна веч не съществува,

хората превърнаха се в зло.

О, Боже, колко ли ни струва

да извършим поне едно добро?

 

Не търси, защото да намериш няма

ни кътче рай в този ад.

Светът е днес бездънна яма,

а човекът на Дявола е брат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря !
  • Браво!Доста добър стих.Поздравления за стойностното и смислено съдържание.
  • О, Боже, колко ли ни струва
    да извършим поне едно добро?

    Понякога струва само едно кликване , просто за да кажеш на някого , че е написал нещо хубаво!
    Поздрави от мен, макар че аз съм неизлечим любител на Рая и една част от мен никога не го напуска...макар че понякога ми струва много
  • И аз мисля като Арихо.Както се казва - евала за чудесното стихотворение,всичко е самата истина..." От векове земята не е рай.Дори душата на човека се купува." Поздравления...
  • Дяволът е произлязъл от човека, така че е естествено да са роднини

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...