Jun 11, 2010, 7:53 PM

Човекът на Дявола е брат

  Poetry
738 0 6

Дървото на живота напразно търсиш, знай.

Златна ябълка не съществува.

От векове земята не е рай.

Дори душата на човека се купува.

 

Изкушения на всяка крачка има

и вместо щастие, те носят мрак.

В душите ни върлува вечна зима,

човекът на човека стана враг.

 

Всички ние дяволски сме грешни,

в сърцата ни се крие хлад.

Всеки опит е напразен, неуспешен,

да откриеш ангел в този ад.

 

Това отдавна веч не съществува,

хората превърнаха се в зло.

О, Боже, колко ли ни струва

да извършим поне едно добро?

 

Не търси, защото да намериш няма

ни кътче рай в този ад.

Светът е днес бездънна яма,

а човекът на Дявола е брат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря !
  • Браво!Доста добър стих.Поздравления за стойностното и смислено съдържание.
  • О, Боже, колко ли ни струва
    да извършим поне едно добро?

    Понякога струва само едно кликване , просто за да кажеш на някого , че е написал нещо хубаво!
    Поздрави от мен, макар че аз съм неизлечим любител на Рая и една част от мен никога не го напуска...макар че понякога ми струва много
  • И аз мисля като Арихо.Както се казва - евала за чудесното стихотворение,всичко е самата истина..." От векове земята не е рай.Дори душата на човека се купува." Поздравления...
  • Дяволът е произлязъл от човека, така че е естествено да са роднини

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...