Jun 11, 2010, 7:53 PM

Човекът на Дявола е брат

  Poetry
737 0 6

Дървото на живота напразно търсиш, знай.

Златна ябълка не съществува.

От векове земята не е рай.

Дори душата на човека се купува.

 

Изкушения на всяка крачка има

и вместо щастие, те носят мрак.

В душите ни върлува вечна зима,

човекът на човека стана враг.

 

Всички ние дяволски сме грешни,

в сърцата ни се крие хлад.

Всеки опит е напразен, неуспешен,

да откриеш ангел в този ад.

 

Това отдавна веч не съществува,

хората превърнаха се в зло.

О, Боже, колко ли ни струва

да извършим поне едно добро?

 

Не търси, защото да намериш няма

ни кътче рай в този ад.

Светът е днес бездънна яма,

а човекът на Дявола е брат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря !
  • Браво!Доста добър стих.Поздравления за стойностното и смислено съдържание.
  • О, Боже, колко ли ни струва
    да извършим поне едно добро?

    Понякога струва само едно кликване , просто за да кажеш на някого , че е написал нещо хубаво!
    Поздрави от мен, макар че аз съм неизлечим любител на Рая и една част от мен никога не го напуска...макар че понякога ми струва много
  • И аз мисля като Арихо.Както се казва - евала за чудесното стихотворение,всичко е самата истина..." От векове земята не е рай.Дори душата на човека се купува." Поздравления...
  • Дяволът е произлязъл от човека, така че е естествено да са роднини

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...