1 abr 2009, 19:59

Човекът с главна буква

  Poesía
1.4K 0 1

               Човекът с главна буква

 

 

Когато застанеш на отворен прозорец

                                      и гледаш Небето,

когато застанеш пред отворена врата

                                и гледаш в Самотата,

когато си Птица

                    и усетиш силата на вятъра.

 

Тогава си Човек.

 

Когато потънеш в забравата на Морето,

когато чуеш музиката в  Душата си.

 

Тогава си Човек.

 

Когато намериш Слънцето

                                             в мрачния ден,

Когато видиш Луната

                               в безпросветната нощ.

 

Тогава си Човек.

 

Когато се научиш

                                  да плаваш в Безкрая,

когато се научиш

                            да вървиш по Хоризонта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато видиш първото

                                            пролетно Цвете,

когато погълнеш първата

                                   капка Роса в утринта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато Светът е

                  изчезнала цивилизация за теб,

когато няма еуфория,

                        движение и красота за теб.

 

Тогава си Човек.

 

Човекът, велик като Бога

и лек като перушина.

Човекът, хилядната част от Атома,

в една Вселена - безкрай.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствам всичките ти стихове много близо до ума и сърцето си; до моя мироглед! С нетърпение ще чакам и други! Весели празници!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...