Apr 1, 2009, 7:59 PM

Човекът с главна буква

  Poetry
1.4K 0 1

               Човекът с главна буква

 

 

Когато застанеш на отворен прозорец

                                      и гледаш Небето,

когато застанеш пред отворена врата

                                и гледаш в Самотата,

когато си Птица

                    и усетиш силата на вятъра.

 

Тогава си Човек.

 

Когато потънеш в забравата на Морето,

когато чуеш музиката в  Душата си.

 

Тогава си Човек.

 

Когато намериш Слънцето

                                             в мрачния ден,

Когато видиш Луната

                               в безпросветната нощ.

 

Тогава си Човек.

 

Когато се научиш

                                  да плаваш в Безкрая,

когато се научиш

                            да вървиш по Хоризонта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато видиш първото

                                            пролетно Цвете,

когато погълнеш първата

                                   капка Роса в утринта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато Светът е

                  изчезнала цивилизация за теб,

когато няма еуфория,

                        движение и красота за теб.

 

Тогава си Човек.

 

Човекът, велик като Бога

и лек като перушина.

Човекът, хилядната част от Атома,

в една Вселена - безкрай.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствам всичките ти стихове много близо до ума и сърцето си; до моя мироглед! С нетърпение ще чакам и други! Весели празници!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...