Apr 1, 2009, 7:59 PM

Човекът с главна буква

  Poetry
1.4K 0 1

               Човекът с главна буква

 

 

Когато застанеш на отворен прозорец

                                      и гледаш Небето,

когато застанеш пред отворена врата

                                и гледаш в Самотата,

когато си Птица

                    и усетиш силата на вятъра.

 

Тогава си Човек.

 

Когато потънеш в забравата на Морето,

когато чуеш музиката в  Душата си.

 

Тогава си Човек.

 

Когато намериш Слънцето

                                             в мрачния ден,

Когато видиш Луната

                               в безпросветната нощ.

 

Тогава си Човек.

 

Когато се научиш

                                  да плаваш в Безкрая,

когато се научиш

                            да вървиш по Хоризонта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато видиш първото

                                            пролетно Цвете,

когато погълнеш първата

                                   капка Роса в утринта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато Светът е

                  изчезнала цивилизация за теб,

когато няма еуфория,

                        движение и красота за теб.

 

Тогава си Човек.

 

Човекът, велик като Бога

и лек като перушина.

Човекът, хилядната част от Атома,

в една Вселена - безкрай.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствам всичките ти стихове много близо до ума и сърцето си; до моя мироглед! С нетърпение ще чакам и други! Весели празници!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...