1.04.2009 г., 19:59

Човекът с главна буква

1.4K 0 1

               Човекът с главна буква

 

 

Когато застанеш на отворен прозорец

                                      и гледаш Небето,

когато застанеш пред отворена врата

                                и гледаш в Самотата,

когато си Птица

                    и усетиш силата на вятъра.

 

Тогава си Човек.

 

Когато потънеш в забравата на Морето,

когато чуеш музиката в  Душата си.

 

Тогава си Човек.

 

Когато намериш Слънцето

                                             в мрачния ден,

Когато видиш Луната

                               в безпросветната нощ.

 

Тогава си Човек.

 

Когато се научиш

                                  да плаваш в Безкрая,

когато се научиш

                            да вървиш по Хоризонта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато видиш първото

                                            пролетно Цвете,

когато погълнеш първата

                                   капка Роса в утринта.

 

Тогава си Човек.

 

Когато Светът е

                  изчезнала цивилизация за теб,

когато няма еуфория,

                        движение и красота за теб.

 

Тогава си Човек.

 

Човекът, велик като Бога

и лек като перушина.

Човекът, хилядната част от Атома,

в една Вселена - безкрай.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувствам всичките ти стихове много близо до ума и сърцето си; до моя мироглед! С нетърпение ще чакам и други! Весели празници!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...