CrazyDiamond (Веселин Данчев)
58 71
4 abr 2020, 15:49  

Човекът със смешната шапка 

  Poesía » Civil
966 1 5

Човекът със смешната шапка...

Нахрани бездомното куче,

което живее в кашона до входа.

Клепоух помияр от незнайна порода.

 

Качи се до горе пеша, с много зор.

('Уф, пак тоз асансьор!')

Влезе в празния дом

и останал без сила,

заключи вратата.

 

После хвърли торбата

с намалени банани от 'Била'.

Седна. Запали цигара.

Смукна жадно и смело.

И винце си сипа от лозата на село.

 

Телевизора включи.

bTV новините...

Мизерия, алчност, омраза, измами, фалити...

Атентат, катастрофи, с много убити...

 

Отвратен се извърна

и отвори албума с черно-бели архиви.

По лицето погали

онова момиче красиво.

Усмихна се тъжно...

 

После взе телефона с лице уморено.

В Фейсбук потърси утеха.

В паралелна вселена,

светъл храм на успеха.

Оттам надникна засмяна

дъщерята любима.

Изглежда прекрасно, изглежда щастлива.

'Добре,че я имам!'

За миг оживи се, даже стана му леко.

Но после се сепна:

'Тя е далеко, тъй ужасно далеко!'

 

Лениво се сви на дивана.

Там, във своя си кът.

После пусна си 'Бийтълс'

за стохиляден път...

 

Затвори очи в алкохолна омая...

Сега заключен в панелка,

но надниквал е в рая,

слизал е също и в ада.

Не е щастлив,

но и сякаш не страда.

Вече нищо не може да го изненада...

Уморен засънува,

че с машина на времето

към младостта си пътува.

 

© Веселин Данчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??