Човекът със смешната шапка
Човекът със смешната шапка...
Нахрани бездомното куче,
което живее в кашона до входа.
Клепоух помияр от незнайна порода.
Качи се до горе пеша, с много зор.
('Уф, пак тоз асансьор!')
Влезе в празния дом
и останал без сила,
заключи вратата.
После хвърли торбата
с намалени банани от 'Била'.
Седна. Запали цигара.
Смукна жадно и смело.
И винце си сипа от лозата на село.
Телевизора включи.
bTV новините...
Мизерия, алчност, омраза, измами, фалити...
Атентат, катастрофи, с много убити...
Отвратен се извърна
и отвори албума с черно-бели архиви.
По лицето погали
онова момиче красиво.
Усмихна се тъжно...
После взе телефона с лице уморено.
В Фейсбук потърси утеха.
В паралелна вселена,
светъл храм на успеха.
Оттам надникна засмяна
дъщерята любима.
Изглежда прекрасно, изглежда щастлива.
'Добре,че я имам!'
За миг оживи се, даже стана му леко.
Но после се сепна:
'Тя е далеко, тъй ужасно далеко!'
Лениво се сви на дивана.
Там, във своя си кът.
После пусна си 'Бийтълс'
за стохиляден път...
Затвори очи в алкохолна омая...
Сега заключен в панелка,
но надниквал е в рая,
слизал е също и в ада.
Не е щастлив,
но и сякаш не страда.
Вече нищо не може да го изненада...
Уморен засънува,
че с машина на времето
към младостта си пътува.
© Веселин Данчев All rights reserved.
