2 ago 2012, 21:23

Човекът зад теб

  Poesía
693 0 1

Идва денят на моя неочакван край,

но дори и мъртъв, пак теб ще любя,

и въпреки че любовта ми беше рай –

смъртта прави всичко да те загубя.

 

Когато от реалността бъда заличен

и стана невидим за твоите пъстри очи,

тогава ще ме забравиш за един ден –

ще забравиш и всички общи мечти.

 

Аз ще бъда с теб във всеки момент

и духът ми ще преследва само теб,

без да знаеш – ще си винаги до мен,

а аз ще съм невидимият човек зад теб. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинска ли е тази любов или само в стиха ти,защото и в двата случая ми харесва.Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...