2 ago 2012, 21:23

Човекът зад теб

  Poesía
696 0 1

Идва денят на моя неочакван край,

но дори и мъртъв, пак теб ще любя,

и въпреки че любовта ми беше рай –

смъртта прави всичко да те загубя.

 

Когато от реалността бъда заличен

и стана невидим за твоите пъстри очи,

тогава ще ме забравиш за един ден –

ще забравиш и всички общи мечти.

 

Аз ще бъда с теб във всеки момент

и духът ми ще преследва само теб,

без да знаеш – ще си винаги до мен,

а аз ще съм невидимият човек зад теб. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинска ли е тази любов или само в стиха ти,защото и в двата случая ми харесва.Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...