2 авг. 2012 г., 21:23

Човекът зад теб

700 0 1

Идва денят на моя неочакван край,

но дори и мъртъв, пак теб ще любя,

и въпреки че любовта ми беше рай –

смъртта прави всичко да те загубя.

 

Когато от реалността бъда заличен

и стана невидим за твоите пъстри очи,

тогава ще ме забравиш за един ден –

ще забравиш и всички общи мечти.

 

Аз ще бъда с теб във всеки момент

и духът ми ще преследва само теб,

без да знаеш – ще си винаги до мен,

а аз ще съм невидимият човек зад теб. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинска ли е тази любов или само в стиха ти,защото и в двата случая ми харесва.Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...