Човекът зад теб

2 авг. 2012 г., 21:23

Поэзия

491 0 1

Идва денят на моя неочакван край,

но дори и мъртъв, пак теб ще любя,

и въпреки че любовта ми беше рай –

смъртта прави всичко да те загубя.

Когато от реалността бъда заличен

и стана невидим за твоите пъстри очи,

тогава ще ме забравиш за един ден –

ще забравиш и всички общи мечти.

Аз ще бъда с теб във всеки момент

и духът ми ще преследва само теб,

без да знаеш – ще си винаги до мен,

а аз ще съм невидимият човек зад теб.