13 sept 2008, 16:07

Човешкият живот

961 0 2
Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.

Срещам младостта,
разцвета на годините си,
а след това - ето я старостта!
Наляга ни тъй дълго и трайно.

Ах... Ах... живот...
Живееш и умираш!
Но след тебе нов живот се ражда,
а ти тлееш в тъмния студен гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете на всеки автор, Г-жо Цандева изразяват неговата житейска истина. Стиховете ми са много тъжни както и самия ми живот. Благодаря ви все пак за вашия коментар.
  • Аааа! Младо момче си, а какви мисли са те налегнали, чак ми залютя от ранената ти душа!От тази житейска истина никой не може да избяга, за съжаление...Очаквам ведрите ти стихове! Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...