13 сент. 2008 г., 16:07

Човешкият живот

Поэзия » Белые стихи

954 0 2

Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.

Срещам младостта,
разцвета на годините си,
а след това - ето я старостта!
Наляга ни тъй дълго и трайно.

Ах... Ах... живот...
Живееш и умираш!
Но след тебе нов живот се ражда,
а ти тлееш в тъмния студен гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stasroki (Венцислав Илиев)

Стиховете на всеки автор, Г-жо Цандева изразяват неговата житейска истина. Стиховете ми са много тъжни както и самия ми живот. Благодаря ви все пак за вашия коментар.

2009-05-05T12:43:35+03:00
bardluna (Геновева Цандева)

Аааа! Младо момче си, а какви мисли са те налегнали, чак ми залютя от ранената ти душа!От тази житейска истина никой не може да избяга, за съжаление...Очаквам ведрите ти стихове! Успех!

2008-12-07T00:02:47+02:00