stasroki (Венцислав Илиев)
14 3
Sep 13, 2008, 4:07 PM

Човешкият живот 

  Poetry » White poetry
782 0 2
Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.
Срещам младостта,
разцвета на годините си,
а след това - ето я старостта!
Наляга ни тъй дълго и трайно.
Ах... Ах... живот...
Живееш и умираш!
Но след тебе нов живот се ражда,
а ти тлееш в тъмния студен гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??