5 feb 2008, 11:53

Човешкото сърце

  Poesía » Civil
1.5K 1 2
Колко е голямо човешкото сърце,
изпълнено със завист и злъчна злоба,
дали е по-голямо от това,
което от любов и щастие прелива?
О, не...

Поискало щастливото сърце
частица от себе си да му даде,
та кога се тя клонира
и то от любов и щастие
да започне да прелива.
Но, не...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен много ми хареса! И... изплуваха в съзнанието ми образите на Шибил и Рада...
    Поздравления за стиха!
  • Хареса ми!Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...