5 feb 2008, 11:53

Човешкото сърце

  Poesía » Civil
1.5K 1 2
Колко е голямо човешкото сърце,
изпълнено със завист и злъчна злоба,
дали е по-голямо от това,
което от любов и щастие прелива?
О, не...

Поискало щастливото сърце
частица от себе си да му даде,
та кога се тя клонира
и то от любов и щастие
да започне да прелива.
Но, не...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен много ми хареса! И... изплуваха в съзнанието ми образите на Шибил и Рада...
    Поздравления за стиха!
  • Хареса ми!Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...