Човешкото във мен да завали
Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи
на всички непоканени раздели,
бодлите на яда да изгори,
да лумнат мързеливите недели,
да се разсипят разпилени дни,
подире ми да хукнат хали бесни...
Човешкото във мен да завали,
та да запомня колко сме небесни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
