hristam (Христина Мачикян)
532 928
26.01.2019 г., 0:09 ч.

Човешкото във мен да завали 

  Поезия
678 6 13

Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи
на всички непоканени раздели,
бодлите на яда да изгори,
да лумнат мързеливите недели,
да се разсипят разпилени дни,
подире ми да хукнат хали бесни...
Човешкото във мен да завали,
та да запомня колко сме небесни.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??