Jan 26, 2019, 12:09 AM

Човешкото във мен да завали 

  Poetry
680 6 13

Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи
на всички непоканени раздели,
бодлите на яда да изгори,
да лумнат мързеливите недели,
да се разсипят разпилени дни,
подире ми да хукнат хали бесни...
Човешкото във мен да завали,
та да запомня колко сме небесни.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??