5 oct 2022, 18:35  

Човещината

  Poesía » Otra
553 1 1

Имаме ближен, който стене,

но вместо да мислим за него,

вместо отговорност да поемем -

център на всичко е нашето его!

 

Към него си чергата дърпа всеки,

дори който много има на Земята,

къде изчезна във всички нас човека,

защо като Кайн завиждаме на брата?

 

И точно когато отчаян е той,

когато щастие, дом, хляб няма,

вместо да го смятаме за свой -

човешкото сред нас задряма!

 

Ами ако ние сме един ден в беда,

ако със същото отвърнат на нас,

ако никой не желае да ни гледа,

пак ли ще мислим сал за своя "аз"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...