5 oct 2022, 18:35  

Човещината

  Poesía » Otra
556 1 1

Имаме ближен, който стене,

но вместо да мислим за него,

вместо отговорност да поемем -

център на всичко е нашето его!

 

Към него си чергата дърпа всеки,

дори който много има на Земята,

къде изчезна във всички нас човека,

защо като Кайн завиждаме на брата?

 

И точно когато отчаян е той,

когато щастие, дом, хляб няма,

вместо да го смятаме за свой -

човешкото сред нас задряма!

 

Ами ако ние сме един ден в беда,

ако със същото отвърнат на нас,

ако никой не желае да ни гледа,

пак ли ще мислим сал за своя "аз"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...