Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки,
дори който много има на земята,
къде изчезна във всички нас човека,
защо като Кайн завиждаме на брата?
И точно когато отчаян е той,
когато щастие, дом, хляб няма,
вместо да го смятаме за свой -
човешкото сред нас задряма! ...