Човещината
Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки,
дори който много има на Земята,
къде изчезна във всички нас човека,
защо като Кайн завиждаме на брата?
И точно когато отчаян е той,
когато щастие, дом, хляб няма,
вместо да го смятаме за свой -
човешкото сред нас задряма!
Ами ако ние сме един ден в беда,
ако със същото отвърнат на нас,
ако никой не желае да ни гледа,
пак ли ще мислим сал за своя "аз"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
