Човещината
Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки,
дори който много има на Земята,
къде изчезна във всички нас човека,
защо като Кайн завиждаме на брата?
И точно когато отчаян е той,
когато щастие, дом, хляб няма,
вместо да го смятаме за свой -
човешкото сред нас задряма!
Ами ако ние сме един ден в беда,
ако със същото отвърнат на нас,
ако никой не желае да ни гледа,
пак ли ще мислим сал за своя "аз"...
© Георги All rights reserved.
