Тази вечер отново ми липсваш,във зениците трепка тъга, чрез духа ти сияние плисваш, и оставяш мъглива следа, Спотаена във мене тъгата, се усмихва на нежна сълза, а разрошена странно брезата, не, не плаче, а гали нощта. Щом се срещнем, любов ще прелеем, ще избухне стаена страстта, и души чрез телата ще слеем, ще пречистим със обич света. Чрез любов ще градим Светлина... |
© Неземна Todos los derechos reservados