Тази вечер отново ми липсваш,във зениците трепка тъга, чрез духа ти сияние плисваш, и оставяш мъглива следа, Спотаена във мене тъгата, се усмихва на нежна сълза, а разрошена странно брезата, не, не плаче, а гали нощта. Щом се срещнем, любов ще прелеем, ще избухне стаена страстта, и души чрез телата ще слеем, ще пречистим със обич света. Чрез любов ще градим Светлина... |
© Неземна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
