Тази вечер отново ми липсваш,във зениците трепка тъга, чрез духа ти сияние плисваш, и оставяш мъглива следа, Спотаена във мене тъгата, се усмихва на нежна сълза, а разрошена странно брезата, не, не плаче, а гали нощта. Щом се срещнем, любов ще прелеем, ще избухне стаена страстта, и души чрез телата ще слеем, ще пречистим със обич света. Чрез любов ще градим Светлина... |
© Неземна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
