Чрез сълзите ли изплащат ни се греховете?...
В безсънни нощи търсим светлина.
Не предадохме ли себе си на ветровете,
същите, които ни отнеха любовта?
Не изгубихме ли вярата си
в отломки от сърца,
разпилявани през времето в гонене на суета?
Не залостихме ли сами вратите на душите си,
да не пропускат лъч надежда?...
И защо самотни в дните си се питаме,
накъде ли този път отвежда?...
И така ридаем в дълги нощи, слепите очи
отново да прогледнат!
Замъглени от сълзи в молитвите си,
те към истинския път отвеждат!...
Чрез болката ли изплащат ни се греховете?...
Във безсънни нощи търсим светлина.
Покаянието спира ветровете. По малко
Бог ни връща любовта!...
12.01.2013 г. Автор: Моника Стойчева
© Моника Стойчева Todos los derechos reservados