Чрез сълзите ли изплащат ни се греховете?...
В безсънни нощи търсим светлина.
Не предадохме ли себе си на ветровете,
същите, които ни отнеха любовта?
Не изгубихме ли вярата си
в отломки от сърца,
разпилявани през времето в гонене на суета?
Не залостихме ли сами вратите на душите си,
да не пропускат лъч надежда?...
И защо самотни в дните си се питаме,
накъде ли този път отвежда?...
И така ридаем в дълги нощи, слепите очи ...