Победител (Васил Георгиев) Победител (Васил Георгиев)
1 356
30 nov 2007, 9:53

Чрез теб

  Poesía
851 0 15

Чрез теб чувстам света,
откривам в него и себе си.
Трепет в душата ми вля,
дълго очаквана свежест.
Как се опивам от устните ти,
как ме изгарят очите ти.
Ще бъдат докоснати днес
от вълшебство душите ни.
Чрез теб откривам рая,
в бели дантели изплетен
от твоята обич красива.
В мен си дълбоко, зная,
и съдбата ми е щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасна чувственост на
    човек отворен за другите ,
    за любовта и красотата.
    Браво, Васко.Обожавам хора като теб.
    С много обич, поете.
  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Нека тя да те кара да се чувстваш жив винаги!Поздрави за стиха!
  • annci77 (Анна Петрова)
    annci77 (Анна Петрова)
    Страхотно!
    Щастливка е тази на която е посветено
    Поздрави!
  • Победител (Васил Георгиев)
    Победител (Васил Георгиев)
    Благодаря на всички! Ели, красиво е продължението, което предлагаш! Мариета, бъдете Еви, какво по-хубаво от това!Мисля, че всички искаме да живеем в рай!
  • Емералд (Мариета Вълчева)
    Емералд (Мариета Вълчева)
    Докато има мъже като Вас ,
    Ева ще бъде всяка от нас !

    ***
    Този е по-подходящ от сутрешния , писан преди кафето .

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0