Nov 30, 2007, 9:53 AM

Чрез теб

  Poetry
848 0 15

Чрез теб чувстам света,
откривам в него и себе си.
Трепет в душата ми вля,
дълго очаквана свежест.
Как се опивам от устните ти,
как ме изгарят очите ти.
Ще бъдат докоснати днес
от вълшебство душите ни.
Чрез теб откривам рая,
в бели дантели изплетен
от твоята обич красива.
В мен си дълбоко, зная,
и съдбата ми е щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна чувственост на
    човек отворен за другите ,
    за любовта и красотата.
    Браво, Васко.Обожавам хора като теб.
    С много обич, поете.
  • Нека тя да те кара да се чувстваш жив винаги!Поздрави за стиха!
  • Страхотно!
    Щастливка е тази на която е посветено
    Поздрави!
  • Благодаря на всички! Ели, красиво е продължението, което предлагаш! Мариета, бъдете Еви, какво по-хубаво от това!Мисля, че всички искаме да живеем в рай!
  • Докато има мъже като Вас ,
    Ева ще бъде всяка от нас !

    ***
    Този е по-подходящ от сутрешния , писан преди кафето .

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...