30.11.2007 г., 9:53

Чрез теб

849 0 15

Чрез теб чувстам света,
откривам в него и себе си.
Трепет в душата ми вля,
дълго очаквана свежест.
Как се опивам от устните ти,
как ме изгарят очите ти.
Ще бъдат докоснати днес
от вълшебство душите ни.
Чрез теб откривам рая,
в бели дантели изплетен
от твоята обич красива.
В мен си дълбоко, зная,
и съдбата ми е щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна чувственост на
    човек отворен за другите ,
    за любовта и красотата.
    Браво, Васко.Обожавам хора като теб.
    С много обич, поете.
  • Нека тя да те кара да се чувстваш жив винаги!Поздрави за стиха!
  • Страхотно!
    Щастливка е тази на която е посветено
    Поздрави!
  • Благодаря на всички! Ели, красиво е продължението, което предлагаш! Мариета, бъдете Еви, какво по-хубаво от това!Мисля, че всички искаме да живеем в рай!
  • Докато има мъже като Вас ,
    Ева ще бъде всяка от нас !

    ***
    Този е по-подходящ от сутрешния , писан преди кафето .

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...