5 feb 2013, 11:21

Чудакът

  Poesía
709 0 15

 

ЧУДАКЪТ

 

 

Объркана орисница го бе нарочила

да бъде галеник и жертва на стихии,

на приказни мечти да е заточеник,

а зиме срещу сърпа като вълк да вие.

 

Почти като човек, а нищо земно

не го привлича и го отвращава.

Щастлив е, ако е затрупан от проблеми

и страда като го погали слава.

 

Понякога е влюбен във живота,

друг път смъртта му е приятел,

за него слънчеви са нощите,

а дните – непрогледно мрачни.

 

Но го има. И живее между другото.

И сигурно ще ви е тъжно, ако го загубите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...