5.02.2013 г., 11:21

Чудакът

703 0 15

 

ЧУДАКЪТ

 

 

Объркана орисница го бе нарочила

да бъде галеник и жертва на стихии,

на приказни мечти да е заточеник,

а зиме срещу сърпа като вълк да вие.

 

Почти като човек, а нищо земно

не го привлича и го отвращава.

Щастлив е, ако е затрупан от проблеми

и страда като го погали слава.

 

Понякога е влюбен във живота,

друг път смъртта му е приятел,

за него слънчеви са нощите,

а дните – непрогледно мрачни.

 

Но го има. И живее между другото.

И сигурно ще ви е тъжно, ако го загубите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...