24 ene 2022, 10:57  

Чудеса

  Poesía
603 4 5

Пролет. Снежно бели клони.

Аромат на пъстри цветове.

Вятър птиците подгони.

Ято в слънчево небе.

 

Сребърна роса искряща.

Бисери сред тревна мекота.

Мъничка пчела жужаща

сред прекрасна синева.

 

Тихо ромоли в гората

ручей, водна чистота.

Пеят песен дървесата.

за зелена красота.

 

Малък миг от кръговрата.

Новият живот е в мен.

Аз не свикнах с чудесата.

Има ги във всеки ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен това е светът видян през детските очи.
  • Много ми хареса!
  • Скити, причините са три. Първо да не затормозявам редакторите, второ, че може да го изтрия и трето, не ми трябва да ме класират в нещо. Просто ползвам идеята за конкурса.
  • Много е хубаво! Чудесата са навсякъде около нас, само трябва да имаме очи за да ги видим....
    Понякога не те разбирам... Като е за предизвикателството, защо не го включи? Уж си Жабок, а всъщност си странна птичка... Хайде успех в конкурса
  • За конкурса "Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно".

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...