Веднъж стоях си тихо сам.
Веднъж замислих се какво е да си там.
Там, в онзи свят прочут.
Любовта подскача сякаш на батут.
Дланите се изпотяват.
Краката се вклиняват.
Мисълта ти замъглена.
Веднага е пленена.
Без болка, без страх.
С капка драма горчива.
Любовта да е красноречива.
Звучи ли доста лудо?
Наистина е цяло чудо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стилияна Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
