Веднъж стоях си тихо сам.
Веднъж замислих се какво е да си там.
Там, в онзи свят прочут.
Любовта подскача сякаш на батут.
Дланите се изпотяват.
Краката се вклиняват.
Мисълта ти замъглена.
Веднага е пленена.
Без болка, без страх.
С капка драма горчива.
Любовта да е красноречива.
Звучи ли доста лудо?
Наистина е цяло чудо.
© Стилияна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
