16 oct 2021, 11:54

Чудото българско

  Poesía
380 0 0

Все в нещо България влиза:

в политическа, във финансова криза,

в аварии и бедствия

(все с фатални последствия),

в екологически катаклизми.

 

Такава ли ни е Орисията българска

или с геном сме - тотално сбъркан?

 

Парламентът ни бъка

от политици латентни;

из кулоарите щъкат

законотво̀рци - все импотентни.

 

Пленарната зала

перманентно тресе се

на Рихтер по ска̀лата,

от "конфликти на интереси".

 

А ти, народ-Суверен, где си?

(като призраци бродят

нравствените кодекси.)

 

Без война, сякаш живееш

в безконечна евакуация;

все форсмажорни са ти обстоятелствата

(сякаш заместил Христа на разпятието);

прелъстяван от свойта

шоу-куклена Демокрация -

все до оргазъм, без еякулация.

 

Вече нация сме на хемодиализа.

Работите ни, до една - квази.

 

Магистрални задръствания

от престъпници и простаци.

Магистрати  - в морална прострация.

Тинейджъри-свръхинтернетни,

пелтечат на Кирилица аналфабетно ...

 

... И какво в края на краищата

от национал-равносметката излиза?-

само абсурдите и парадоксите български

не са в криза.

 

Или речено простичко:

каквото и да ни влиза,

не рачи хич да излиза.

 

P.S. О, мистика на българистиката!

 

Току-виж - Чудото българско станало:

с тез авангардни "ГМО"-експерименти,

ген за нация - съвършената, да сме прихванали

от генно модифицирани "Хомо сапиенси".

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...