30 may 2017, 18:15

Чудовище

  Poesía » Civil
616 3 15

Пред нас е война,

а ние се молим

убиват деца

ние само говорим

вцепенени от ужас

в мислите бродим

и още се чудим:

"Има терор,

какво да му сторим?"

Улици в пламъци, плачат

надеждите, като свещи догарят,

лешоядите плячката грабят,

майки в земята

сърцата заравят.

Казват: ни "милост",

ни "твърдост" ни трябва

врагът е"Чудовище",

животът ни срива

взривява, разкъсва

душата ни грабва

трябва ни"огън"

пепелта раните скрива.

 

Май, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

В памет на невинно загиналите от терора в Манчестър.

Comentarios

Comentarios

  • Споделям мнението на Ирина, бездушието е съвременното чудовище! Поздрав!
  • Руми,Еси,Албена,да опазим децата си не е кауза това е наше задължение.Чудовището вече е при нас но го няма спасителя.
  • Силновъздействащ, емоционален стих! Ясна, твърда гражданска позиция! Поздравления Гавраил!
  • Много силен стих! Поклон пред паметта на жертвите! Дълбок респект към поета!
  • Колко силно е предадена мъката, причинена от бездушие и нехайство!!! Не знам какво да кажа, Гавраил, тъжно е всичко това! Живеем в измислен свят, където, дори и щастието е фалшиво! Поздрав за стиха и за позицията която си заел!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...