Пред нас е война,
а ние се молим
убиват деца
ние само говорим
вцепенени от ужас
в мислите бродим
и още се чудим:
"Има терор,
какво да му сторим?"
Улици в пламъци, плачат
надеждите, като свещи догарят,
лешоядите плячката грабят,
майки в земята
сърцата заравят.
Казват: ни "милост",
ни "твърдост" ни трябва
врагът е"Чудовище",
животът ни срива
взривява, разкъсва
душата ни грабва
трябва ни"огън"
пепелта раните скрива.
Май, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
