Чудовище
Пред нас е война,
а ние се молим
убиват деца
ние само говорим
вцепенени от ужас
в мислите бродим
и още се чудим:
"Има терор,
какво да му сторим?"
Улици в пламъци, плачат
надеждите, като свещи догарят,
лешоядите плячката грабят,
майки в земята
сърцата заравят.
Казват: ни "милост",
ни "твърдост" ни трябва
врагът е"Чудовище",
животът ни срива
взривява, разкъсва
душата ни грабва
трябва ни"огън"
пепелта раните скрива.
Май, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
