Чудовище
Пред нас е война,
а ние се молим
убиват деца
ние само говорим
вцепенени от ужас
в мислите бродим
и още се чудим:
"Има терор,
какво да му сторим?"
Улици в пламъци, плачат
надеждите, като свещи догарят,
лешоядите плячката грабят,
майки в земята
сърцата заравят.
Казват: ни "милост",
ни "твърдост" ни трябва
врагът е"Чудовище",
животът ни срива
взривява, разкъсва
душата ни грабва
трябва ни"огън"
пепелта раните скрива.
Май, 2017
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
