Чудовище

Пълзи безчувствено- чудовището,

пристъпва в перфектният свят. 

Бездушно поглежда съкровището

и пристъпва чуждият праг. 

Обръща взор към цялата мъка, 

нищо не чувства...

Вижда светла пролука, 

но бавно в мрака се завръща. 

Броди без посока

единствен спътник-неговата сянка, 

а тя се смее и умира, 

хапе и всичко презира. 

Търси образ отдавна избледнял, 

взор от кръв потъмнял. 

Броди

и за болка ламти.