Чудовище

27 июн. 2021 г., 07:55

Поэзия

281 0 0

Пълзи безчувствено- чудовището,

пристъпва в перфектният свят.

Бездушно поглежда съкровището

и пристъпва чуждият праг.

Обръща взор към цялата мъка,

нищо не чувства...

Вижда светла пролука,

но бавно в мрака се завръща.

Броди без посока

единствен спътник-неговата сянка,

а тя се смее и умира,

хапе и всичко презира.

Търси образ отдавна избледнял,

взор от кръв потъмнял.

Броди

и за болка ламти.