Чудовище
Пълзи безчувствено- чудовището,
пристъпва в перфектният свят.
Бездушно поглежда съкровището
и пристъпва чуждият праг.
Обръща взор към цялата мъка,
нищо не чувства...
Вижда светла пролука,
но бавно в мрака се завръща.
Броди без посока
единствен спътник-неговата сянка,
а тя се смее и умира,
хапе и всичко презира.
Търси образ отдавна избледнял,
взор от кръв потъмнял.
Броди
и за болка ламти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Adrian The Gray Wolf Всички права запазени
