Пълзи безчувствено- чудовището,
пристъпва в перфектният свят.
Бездушно поглежда съкровището
и пристъпва чуждият праг.
Обръща взор към цялата мъка,
нищо не чувства...
Вижда светла пролука,
но бавно в мрака се завръща.
Броди без посока
единствен спътник-неговата сянка,
а тя се смее и умира,
хапе и всичко презира.
Търси образ отдавна избледнял,
взор от кръв потъмнял.
Броди
и за болка ламти.
© Adrian The Gray Wolf All rights reserved.