11 abr 2012, 9:31

Чудовище

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

Едно чудовище във мен се ражда.

От ревността ми то се храни.

И се развива и се доизгражда,

и в сърцето ми отваря рани.

 

То къса с нокти пожълтели,

къса с ярост всичко в мен...

А зъбите му дъвчат като невидели

де що видят из егоизма ми ранен!

 

Бълва огън с всички сили

и от мозъка ми лакомо яде...

Плюе по всички, дето са ми мили,

убива, а не иска да умре!

 

Навсякъде то сее разруха,

не виждам нищо, не чувам своя глас...

Изглежда съм сляпа и глуха -

не виждам, че ревнивото чудовище съм аз!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...