Едно чудовище във мен се ражда.
От ревността ми то се храни.
И се развива и се доизгражда,
и в сърцето ми отваря рани.
То къса с нокти пожълтели,
къса с ярост всичко в мен...
А зъбите му дъвчат като невидели
де що видят из егоизма ми ранен!
Бълва огън с всички сили
и от мозъка ми лакомо яде...
Плюе по всички, дето са ми мили,
убива, а не иска да умре!
Навсякъде то сее разруха,
не виждам нищо, не чувам своя глас...
Изглежда съм сляпа и глуха -
не виждам, че ревнивото чудовище съм аз!
© Т.Т. Все права защищены