Apr 11, 2012, 9:31 AM

Чудовище 

  Poetry » Other
931 0 2

Едно чудовище във мен се ражда.

От ревността ми то се храни.

И се развива и се доизгражда,

и в сърцето ми отваря рани.

 

То къса с нокти пожълтели,

къса с ярост всичко в мен...

А зъбите му дъвчат като невидели

де що видят из егоизма ми ранен!

 

Бълва огън с всички сили

и от мозъка ми лакомо яде...

Плюе по всички, дето са ми мили,

убива, а не иска да умре!

 

Навсякъде то сее разруха,

не виждам нищо, не чувам своя глас...

Изглежда съм сляпа и глуха -

не виждам, че ревнивото чудовище съм аз!

 

 

© Т.Т. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??