Нощта се спуска бавно над тихите села,
Настава вече време да си лягам,
А изпод леглото глас прошепва ми „ела”,
Да ида ли при него или да избягам?
В тъмното проблясват две очи,
Разгарят се, блестят като жарава,
Те блестят, а гласът мълчи
Видение ли бе тогава?
И леден полъх обвива мойте стъпала,
Ръка зловеща се протяга,
Гласът отново казва ми „ела”,
Страхът обаче сърцето мое стяга. ...