Нощта се спуска бавно над тихите села,
Настава вече време да си лягам,
А изпод леглото глас прошепва ми „ела”,
Да ида ли при него или да избягам?
В тъмното проблясват две очи,
Разгарят се, блестят като жарава,
Те блестят, а гласът мълчи
Видение ли бе тогава?
И леден полъх обвива мойте стъпала,
Ръка зловеща се протяга,
Гласът отново казва ми „ела”,
Страхът обаче сърцето мое стяга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация