Чудовището под моето легло
Нощта се спуска бавно над тихите села,
Настава вече време да си лягам,
А изпод леглото глас прошепва ми „ела”,
Да ида ли при него или да избягам?
В тъмното проблясват две очи,
Разгарят се, блестят като жарава,
Те блестят, а гласът мълчи
Видение ли бе тогава?
И леден полъх обвива мойте стъпала,
Ръка зловеща се протяга,
Гласът отново казва ми „ела”,
Страхът обаче сърцето мое стяга.
Под леглото, скрито тихо там
Едно чудовище живее
И пак тъй тихо, знам,
мислите ми до една владее.
И нощем щом си лягам,
И луната заблести навън
То ме сграбчва и пази ме да не избягам
От неговия сив кошмарен сън.
А сутрин щом денят изгрее
То тръгва си, оставя ме на мира,
Но под леглото продължава да живее
И там до следващата нощ се скрива.
И нощ след нощ, и ден след ден
Привиква ме в кошмара този глас,
Това чудовище се слива с мен,
Това чудовище съм всъщност аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Борисова Всички права запазени
