28 ene 2021, 22:07

Чух сърцето ти 

  Poesía
240 4 12

През тънките пръсти на хладната нощ

последна надежда се шмугва,

закърпва си роклята с тънък конец -

да прикрие плътта си от клюки.

И пита с очи - да остане ли час,

може днес непривично да съмне,

или сбъркан адрес навестила е пак,

дето няма какво да възкръсне?

Аз наливам и чай – ароматен жасмин

и я каня съвсем грубовато.

Мълчалива присяда и придърпва пола -

хем неканена, хем неслучайна.

И говори, говори, за миг не мълчи...

Всяка дума ме удря с юмрук .

- Не разбирам, какво търсиш - имам шепа сълзи?

- Чух сърцето ти, твърде е глухо...

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??