Чух сърцето ти
През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час,
може днес непривично да съмне,
или сбъркан адрес навестила е пак,
дето няма какво да възкръсне?
Аз наливам и чай – ароматен жасмин
и я каня съвсем грубовато.
Мълчалива присяда и придърпва пола -
хем неканена, хем неслучайна.
И говори, говори, за миг не мълчи...
Всяка дума ме удря с юмрук .
- Не разбирам, какво търсиш - имам шепа сълзи?
- Чух сърцето ти, твърде е глухо...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
