When_an_angel_cry (Мони)
54 18
23 nov 2008, 11:27

Чуй! 

  Poesía » Otra
781 0 3

Животът ми е пуста сграда

и няма в нея вече чувства.

Душата моя тихо страда,

тъй празна е, а никой не допуска.

Животът ми е тънък плет

и не издържа вече - ще се скъса.

За кой е този пуст куплет,

да се питам вечно ми омръзна.

Прозорците на сградата треперят,

треперят и накрая ще се пръснат.

Не зная де е моята постеля,

от студ скована ще замръзна.

А тъжни пак са твоите очи,

че слушаш за живота ми угаснал,

но чуй - не страдам аз, недей и ти,

понякога съдбата е ужасна.

И няма смисъл от безброй мечти,

неизпълними са - така ще е навеки.

В безбрежна мъка да се давиме сами -

такава е съдбата на човека!!!

© Мони Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!
  • Има полза от мечти, когато са изпълними. Неизпълнимите са химери и носят болка. Точно поради своята предизвестена неизпълнимост, която те подтиска всеки миг.Но ако човек е знаел това и си го е пожелал, няма логика да се оплаква.
  • Много ми хареса! Но има полза и от малко мечти!
Propuestas
: ??:??