Чуй как се полюшва звука

4 oct 2006, 12:10

Poesía

621 0 4

От тази китара

Как брои тоновете вятъра

И как почти ни няма

Защото трябва да е пусто

За да е най-доброто

Което може да е нарисувано

Погледни само за малко

Как се движи свободно

Времето, през което скучаеш

А беше малка и си играеше

Със всичко, което ти попадне

Сега си забравила

Голяма си

Виж, всички остаряваме

И нещата около нас

Се менят и бягат

Не можеш да ги стигнеш, а мечтаеш

За малко почивка

Да бъдем отново момчета и момичета

Които още не могат да мразят и обичат

Ето го назад детството ни

Слуша как брои тоновете вятъра

И се е спряло за миг

Да посвири на китара

Нас почти ни няма

Защото сме забравили

Не знаем какви сме били

Но знаем какви ще станем –

Разрушени стари паметници

16.06.2006

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.